Menu Close

Плененото образование

или 10 неща, с които крадем от свободата на децата си

Колко често се опитваме да натъпкваме децата си в една утопична представа за добри деца, за умни деца, за способни деца или дори стереотипно да ги направим свободни, като безкритично отхвърлим всичко установено като норма.

Все повече психолози сочат нашата родителска невроза, която ни кара да формираме поведението на децата си като дресиране на кученца – направи това и ще ти дам бисквитка. Само че, децата ни са много повече от това. Те притежават индивидуалност, компетентност, духовност, талант чиито граници трудно можем да си представим и единствената дума, с която могат да се опишат нашите опити да им ги научим на нещо, което нямаме е насилие.

Уча Юпитериански* 

или какво представлява психосинтезът в образованието

Последните години в България навлязоха много нови философии и методики за съвременно образование на децата ни. Факт е, че имаме нужда от нова парадигма в образованието – нещо различно, смислено, вдъхновяващо, забавно и ако може да не изисква много промени. Монтесори философията ни показа хармония в средата и попиващият й ум, Щайнер ни насочи към Духа, Реджио-Емилия – изкуството, прегърнахме идеите и вдъхновението на слънчевата педагогика, сугестопедията, демократичното образование. И за добро. Защото, за да дадем нещо ново на децата си е необходимо да сме преживели и приели това лично. Те трябва да стъпят на нашите рамене, като на стабилна основа, за да стигнат по-далече. А изследването на новите земи изисква приключение.

7 стъпки към свободата

или как да насърчим детската самостоятелност и независимост

Сигурни сме, че като родители често чуваме “Сам! Сам!” от децата си. Някъде между втората и третата си годишнина децата се изправят пред онзи чуден период в живота си, когато вкусът на свободата е тъй близо. Тялото е вече стабилно, координацията е развита, мозъкът усърдно попива непознатите стимули от средата наоколо и детето усеща силата и радостта на това да танцуваш във вихъра на живота си. Сам!

Изконсумираната Коледа

или как да сътворим една различна Коледа тази година

Някога, преди много много години трима мъдреци са се отправили на велико поклонение следвайки една ярка звезда. Тя ги довела до един приглушен, топъл обор, където в една от яслите се гушило току-що родено бебче и двамата му сияйни родители. Така започва Коледната приказка. Позабравена е нали?

Огледай се, Ослушай се, Помириши – Лято е!

Рецепта за щастливо лято или как пълноценно да прекараме време заедно навън

Лятото е време за почивка. Време, в което да се погрижим за себе си, за партньора си и най-вече да обърнем внимание на малкото дете до нас, което с големи очи чака внимание и обич.

Рисковете да пораснеш

Едно интервю с Петя Гиева,  публикувано на 22 ноември 2019 в блогът https://uchimse.blogspot.com

Рисковата игра е игра, която е вълнуваща и емоционална, в която децата изпробват своите граници и флиртуват с несигурността. Това е игра на ръбчето на нашата зона на комфорт, там, където казваме “има тръпка”. Точно такава игра е свързана с повишена физическа активност, социални умения, умения за управление на риска, устойчивост и самочувствие.

Родители, които искат да организират грижата за техните деца, трябва да бъдат подкрепяни

Интервю с Роналд Керн, председател Dachverband Berliner Kinder- und Schülerläden. Историята на DaKS започва през 1986 г., когато 16 кооперативни центрове основават представителна организация. Понастоящем в DaKS членуват над 900 детски кооперативни центрове, заведения за следучилищна грижа и независими училища, които осигуряват около 30 000 места за деца и ученици напълно безплатно.  “Ние виждаме себе си като гласа на тези малки, самоуправлявани образователни институции, като лоби за деца, родители и учители.”, казва Роналд Керн.

Отворете отново училищата със „Златната ера на играта“

Когато новият вирус вече не е толкова голяма заплаха и училищата най-накрая ще могат да отворят отново, трябва да дадем на децата онова нещо, от което те най-много се нуждаят, след месеци на изолация, стрес, физическа умора и ужасно неадекватното, базирано на екрана, дистанционно обучение. Трябва да им дадем време за игра – и то много!