или как да сътворим една различна Коледа тази година
Някога, преди много много години трима мъдреци са се отправили на велико поклонение следвайки една ярка звезда. Тя ги довела до един приглушен, топъл обор, където в една от яслите се гушило току-що родено бебче и двамата му сияйни родители. Така започва Kоледната приказка. Позабравена е нали?
Последните години образът на великодушен старец с чувал подаръци за всички наднича от всички ъгли повече от месец преди Коледа, напомняйки ни за дългите списъци с покупки, намаленията в моловете, декорацията, блъсканиците, стресът, пътуванията, преяждането, разочарованията от подаръците, скандалите, бутафорията и невъзможността да прекараме едно коледно време със семейството си, оформено като че ли в реклама за прах за пране.
Последните години цяла една индустрия се създаде, за да поддържа този „коледен дух“ и консуматорството, който той изисква от нас. Благата вест на чудото е заменена с „Пазарувай, пазарувай, пазарувай!“. Това носи милиарди приходи в една система, разчитаща на нашата потребност за грижа и внимание към близките си. Сигурно сте виждали кадри от огромните китайски заводи, бълващи играчки за деца или коледни украси. В тези модерни „работилници“ експлоатираните „джуджета“ трупат отпадъци в токсични езера с размерите на един средно голям български град. За доброто на децата и спокойствието на техните родители. И ние като крайни потребители подкрепяме това.
Клишето за щастливото семейство
Но консуматорският модел има и друга страна. Последните години съвременните родители са подложени на все повече стрес и натоварване. Динамичното ежедневие изисква от нас да сме постоянно информирани за това кое е добро за децата ни, как да ги предпазим от опасности и грешки в един забързан, дигитален свят, как да се грижим за себе си, личното си развитие кариера, връзки и успех. От всякъде ни бомбардира с клиширани образи на щастливото, семейство, вечерящо заедно или играещо в парка, докато нашата реалност е на съвсем друго ниво – сметки, графици, работни срещи, трафик, стрес, стрес, стрес… и едва остава възможност за качествено прекарано време с най-близките си хора. Малкото вечери, когато семейството се събира заедно, предпочитаме да гледаме телевизия, предъвквайки претоплена пица или всеки се оттегля в своето лично пространство, за да може да възстанови сили за следващия ден. Така малко по-малко се очуждаваме един от друг и идеалът ни за щастливото семейно време става все по-непостижим. Едно усещане на пропускане на моментите трупа неудовлетворение и рано или късно довежда вината.
По коледно време, когато този образ на щастливото семейство ни преследва от всякъде, много от нас избираме да компенсираме вината и отчуждението с подаръци. Откупваме пропуснатите мигове с вещи, опаковани в лъскава хартия, самозалъгвайки се как засвидетелстваме тази именно пропусната грижа, внимание и топлота към другия. И правилото е колкото повече подаръци (и по-големи и скъпи), толкова по-голяма е нашата любов. Към най-близките ни. Особено децата. Така ние съвсем се намърдваме в консуматорският капан, блокирайки всяка възможност за една топла, любяща и искрена Коледа.
Експериментът за Коледните желания
Нека ви разкажа за един неотдавнашен експеримент. В него участват няколко двойки с деца на около 5+ годишна възраст.
Децата са отделени в една приятна, уютна стая, с домашна обстановка, дава им се шарен лист хартия и са мотивирани да напишат писма до Дядо Коледа, описвайки какво искат от него. Децата развихрят желанията си и пишат с молби за пони, нинтендо, куклен къща, колело, кученце, шоколадови фонтани, ролери, костюм на батман и още куп други детски подаръци. Писмата внимателно се запечатват в плик и всичко е готово. След това на децата им се дава още един лист хартия – този път по-обикновен. Тук децата трябва да напишат писмо какво искат от мама и тати. След леко затруднение децата започват да пишат желанията си – да се боричкаме на дивана, да играем на футбол, да четем приказки вечер, да ме гъделичкат, да правим палачинки заедно, да рисуваме с пръсти, да пеем… Трогателно а?
А сега на децата им се казва следното: Ууупс, нещо се обърква и за съжаление можем да пратим само едното писмо. Кое от двете искаш да пратим? 98% от децата избират да пратят второто писмо. Писмото с желанията до мама и тати.
Какво всъщност искат децата за Коледа? Ами самите вас – вашето време, грижа, внимание и обич. Само толкова.
Ето идеи как да споделите една различна Коледа със семейството си:
Дух и украса. Декорирайте ЗАЕДНО къщата си, рециклирайте стари списания или украси от предишни години, за да направите заедно с децата си украшения за Коледа. Използвайте максимално естествени матриали като орехи, слама, клонки, пуканки, гевречета, вълна и въобще всичко, което дава на тялото ви едно усещане за топлина и уют. Може крайният резултат да не изглежда като модерно списание, но това ще е вашата атмосфера на вълнение и споделено очаквание за Коледната нощ.
Изключете телевизора. Направо го махнете от стаята. Затворете го в гардероба или го пратете на гости някъде. Коледното време ще бъде само за вашето семейство. Ако все пак празното място на стената, където досега всички погледи са били насочени ви притеснява – направете си сцена там. Разказвайте си приказки, играйте сценки, организирайте си караоке или спонтанно ревю с абсурдни комбинации от дрехи. Каквото и да е. Направете го заедно.
Без план. Очакването за планирано забавление убива спонтанността и самото забавление в крайна сметка. Не поемайте диригентската палка по коледно време. Нека поне за малко нямаме планове или графици или задължения. Топлината и нагласата за грижа и внимание не идват по план. Те се изразяват спонтанно. Само така стресът и разочарованията няма да се настанят на коледната ни трапеза.
Храната. Края на годината не води края на света. Годините на недоимък са ни научили да се презапасяваме и в един момент охолната трапеза ни дава илюзорното усещане на изобилие, успех и пищност. Коледното преяждане се превръща все повече в един от символите на българина по това време. Не продължавайте тази традиция. Освен че носи куп неблагоприятни за здравето последици, това ви задължава да преживявате стресът от пазаруването на портокали в несвяст, дългите часове над печката и разочарованието от прахосаното време. Тъпченето на храна също е едно от подсъзнателните ни извинения да не си говорим и да държим фокуса на общуването си единствено върху стомаха. Променете това.
Подаръци със значение. Наистина ли имате нужда от последния модел телефон, или онази чанта дето колежката я има, или самобръсначка за таткото, или огромната пластмасова кухня за детето си. Едва ли. Позволете си подаръците тази година да са истинска изява на нашето отношение към най-близките си, дарове от сърце. Писмо с малка приказка за скъп спомен, буркан с желания или нещо, което сме направили със собствените си ръце и време оставя спомен за дълго, а да не говорим за влиянието му върху токсичните езера в Китай.
Слушайте. Тишината в думите е толкова важна. От кога не сте питали наистина как е другия. Просто слушайте. Присъствайте и бъдете за другия, поне по Коледа.
Прегръщайте. Когато се прегръщаме сърцата ни се докосват и връзката ни отново става цяла. Не пестете изразяването на обичта си към близките и използвайте всеки случай за това.
Спонтанната добрина. Колко добрини направихте тази година? Не за себе си, а за другите, разбира се! Спонтанна добрина, просто ей така. Излизането от собственият си егоизъм и зона на комфорт и отдаване на грижа и милосърдие към другите – това създава онази магична щипка вълшебен прах, който прави Коледа толкова специална.
Споделяйте. Споделяйте чудото, рождеството, мъдростта, топлотата, вниманието, обичта, радостта, добрината, благите дарове.. Направете своята Коледа вашата Коледа. Истинската коледна приказка. Весела Коледа!
Петя Гиева
психотерапевт, с опит в експресивната арт терапия, семейните констелации, общуването между родители и деца, лечебни източни практики и хранене