7 стъпки към свободата
или как да насърчим детската самостоятелност и независимост
Сигурни сме, че като родители често чувате “Сам! Сам!” от децата си.
Някъде между втората и третата си годишнина децата се изправят пред онзи чуден период в живота си, когато вкусът на свободата е тъй близо. Тялото е вече стабилно, координацията е развита, мозъкът усърдно попива непознатите стимули от средата наоколо и детето усеща силата и радостта на това да танцуваш във вихъра на живота си. Сам! Може би подобни чувства са бушували сред древните мореплаватели, предусещайки мощта на пасатите в платната. Напред към незвестното, непознатото, неоткритото. Без страх от митични чудовища, без колебание или тревожна пресметливост. Следвайки порива към онзи безбрежен хоризонт на новия свят, криещ толкова много съкровища.
Но за разлика от древните мореплаватели, нашите малки откриватели не вдигат котва толкова лесно. Като тежка, плътна сянка ние възрастните стоим зад децата си и контролираме техния свят. Ние сме тези, които чертаем подводните им течения със собствената си тревожност, годрост и всевластие или с подкрепа, смелост, търпение и много от напоителната безусловна обич опъваме платната на тяхната свобода. От нас зависи.
Ето няколко моменти, с които можем да сглобим своя компас към свободата на детето:
1. Страх страх страх
Страховете са дебелите, ръждиви решетки пред синята шир на свободата. И много често в главата на мама има много от тях. Остри ъгли, отворени контакти, вилици, стръмни стълби или нажежени котлони.. списъкът е дълъг. Не пренасяйте личните си страхове върху децата. Дайте им възможност да се учат от малки предизвикателства, за да градят увереност и самостоятелност.
2. Любов или дресировка
За мен всички съвети за успешно родителство се изчерпват с “Обичайте децата си!”. Но колкото и простичко да звучи това, толкова и неразбрано е в днешно време. Толкова често се държим с децата си като с декоративни кученца, които учим на специални трикове, за да получат бисквитка. Ако искаме да им дадем вкуса на свободата е необходимо да сме развили куп съкровища в себе си – зрялост, отговорност, смелост, вяра… Тогава любовта ни ще носи простор, а не списък със задачи за отмятане.
3. Малките стъпки
С малки стъпки се стига далеч, казват мъдрите хора. Децата постоянно преследват свободата си. От нас възрастните остава да ги чуем. Може би и Вашите деца са готови да изберат сами дрехите си, да се хранят сами или сами да приготвят закуската си. Дайте им пространство и посока, и те сами ще поемат на там.
4. Ако береш рози, ще изтърпиш няколко трънчета.
Свикнали сме на мига да откликваме на всяко детско неудобство. Втурваме се при всеки конфликт, мрънкане, тръшване или крокодилски сълзи. За да усетим своята самостоятелност е необходимо да останем сами за малко, нали? Позволете на децата си да положат усилие. Умението да преодоляваш трудности, да имаш търпение, да правиш едно нещо отново и отново, да намираш решения – всичко това гради самоувереност и сочи пътя към свободата.
5. Радостта от пътя
Веднага щом нашият малчуган успее да намаже със сладко първата си филия (след мнооого опити и солидно измазан под) – празнувайте! Отбелязвайте всеки прогрес. Броят на несполучливите опити наистина няма значение. Всяко едно постижение ни дава импулс да продължим.
6. Цялостен потенциал и компетентност
Цената на свободата понякога е обелено коляно. Но падането не означава падение. Неуспехът от първия път на означава непременно провал, а от това, че да, понякога сме наранени, не следва еднозначно, че света около нас е опасен. Вярата в цялостният потенцял и компетентност на детето ни помага да насърчаваме неговото любопитство, зрялост и осъзнатост, без да прехвърляме собствените си ограничения върху малкия изследовател. Не е ли именно опитът, всичките ни победи и загуби, един урок, дар, прекрасно преживяване, което ни е направило толкова специални личности?
7. Отдаване и следване
В желанието си да стъпим отвъд познатото, се крие пълното отдаване. Като възрастни ние се отдаваме на онзи велик творец, който дирижира танца на вселената. Когато прегръщаме детето си с абсолютно доверие и следваме с искрено отдавне, ние го учим на смелост, на вяра. Така онзи син хоризонт не е далечен, а митичните чудовища са нищо повече от игри на ума или прах под леглото.
петя гиева
психолог,
съ-основател на Кооперативна Академия,
където провежда курсове и тренинги за родители, учители, деца.
(статията е публикувана в сп.Майчинство, Юли-Август, бр 16 (111))